БИЛИ АЙЛИШ: СЕНЗАЦИЯТА НА ГОДИНАТА  И ЕДИНСТВЕНАТА СВЕТОВНА ПОП ЗВЕЗДА, КОЯТО СЕ ПРЕГЛЕЖДА ПРИ… ПЕДИАТЪР

от Кирил Петров

191 брой, списание “Плейбой”

 

18-годишната тийнейджърка спечели четирите ключови награди „Грами“ на тазгодишното, 62-ро издание на музикалните оскари. Били, чието второ име е Пират (без майтап!), отнесе на абордаж грамофончетата за „Най-добър нов изпълнител“, „Най-добър албум на годината“, “Най-добра песен“  и „Най-добър запис на годината“ за хита си Bad Guy. С това тя реализира „Голям шлем“, което не се е случвало в историята на наградите от 1981 година насам. Били стана най-младият изпълнител в историята изобщо, спечелил награда „Грами“! Това тя направи с дебютния си  албум, записан в спалнята на брат й, което също е без прецедент.

Дебютният албум на Били Айлиш When We All Fall Asleep, Where Do We Go? („Когато всички заспим, къде отиваме?“) се появи в късната пролет на 2019 и директно оглави „Билборд Топ 200“. Понастоящем има над 2 млн. продадени копия. В седмицата, в която излезе, Били вкара 14 песни в Топ 100 – повече от която и да било певица досега. Видеата й в социалните платформи имат стотици милиони гледания. Отделно цялата й година бе изпъстрена с разнообразни медийни изяви и турнета в Съединени щати, Европа и Австралия, всичките изцяло продадени предварително.

„Айлиш завладя музикалния свят, защото – от една страна, тя прави всичко, което не се очаква от нея. Музиката й е по-мрачна и по-шантава от на повечето тийнейджърски поп звезди. Тя представлява уникален микс от готика – намек за зловещия край, пънк, рап и е поднесена без обичайната тийнейджърска „дъвка за балончета“, пише списание „Ролинг Стоун“. „Тя забърква алтърнатив, рок, поп и алт-поп. Попада в онзи странен неопределим жанр на много различни елементи“, твърди за нея и изпълнителният директор на „Билборд“ Мелинда Нюман. Списанието я определи за „Жена на годината“ с думите: „Били Айлиш разтърси развлекателната индустрия с музиката си и платформите в социалните мрежи, оставяйки незаличимо въздействие върху глобалния културен дух на времето“.

Бла-бла. С подобни формулировки някога връчваха димитровски награди. Объркването на музикалните критици е разбираемо обаче. Старите понятийни рамки, свързани с определенията на музикалните жанрове, са неприложими за поколенията X,Y и Z, които най-общо наричаме „милениал“ – поколението на новото хилядолетие.

Били Айлиш е родена в Лос Анджелис на 18 декември 2001 година. Това я прави първият изпълнител с албум на върха на класациите, който е роден през това хилядолетие. Тя е част от Z-поколението, което вече кара двайсет и нещо годишните… да се чувстват антични: „Аз никога няма да стана на 27!“. Били Айлиш например никога не си е купувала компактдиск. (За видео или аудио касети изобщо няма смисъл да питаме.) И вероятно е единствената поп суперзвезда, която се преглежда при педиатър. (“Малко е смахнато – споделя майка й. – В чакалнята е пълно с четиригодишни деца и изведнъж – Били Айлиш.“). За хардкор тийн-феновете й обаче тя е като неформалния лидер в класа или в квартала, който прави това, което те си мечтаят да правят, и изглежда така, като те биха искали да изглеждат: стилно (по милениалските стандарти), предизвикателно и може би леко заплашително. Това се усеща и в текста на Bad Guy: I am the bad type, make-your-mama-sad type… might-seduce-your-dad type. („Аз съм лошият тип, който ще натъжи майка ти… и може би ще съблазни баща ти.”)

Излъчването й е едновременно нихилистично и игриво-предизвикателно: тя  е забавна, дяволита, уязвима, отчуждена, меланхолична – с други думи, тийнейджър.

За разлика от другите тийнейджърски поп идоли обаче тя е стигнала там, където е в момента, малко или повече самостоятелно. Преди четири години Били Айлиш изпява и качва на платформата SoundCloud разкошната балада Оcean Eyes. Песента е написана и продуцирана от нейния по-голям брат Финиъс, сега 22-годишен. Първоначално била преднадначена за учителя й по танци, който искал песен за хореографски упражнения. Когато видяла бял интернетен свят обаче, бил изпуснат „духът от бутилката“. Още преди да излезе албумът, песента имала над милион гледания и споделяния в Spotify.

Нещата се задвижили. Някога продуцентите от големите компании обикаляли кръчмите и кварталните клубове да търсят таланти; в днешно време е достатъчно просто да се проследи кой набира популярност в глобалните сайтове за споделяне. Вече не е нужно и да имаш достъп до скъпо аудиостудио и високоплатени професионални музиканти. Нейният албум, разтърсил музикалния свят, е записан от двама тийнейджъри, брат и сестра, в собствените им спални. Всъщност те винаги са били заобиколени от музика в дома си. Семейството има три пиана вкъщи, майка им свири на китара и е учила двете деца на композиране от малки. Финиъс получава първия си комплект барабани на 3-годишна възраст, пиано – на 11. Били написва първата си песен на укулеле, когато е на четири. На осем се включва в престижния „Детски хор на Лос Анджелис“. Когато порастват, двамата с Финиъс започват да пишат песни заедно, като ги записват на iMac – той го спечелил като дете актьор с малки роли в телевизионни сериали.

Когато Айлиш подписала първия си договор за запис, нейния лейбъл се опитал да я накара да влезе в истинско студио и да работи с професионални музиканти, продуценти и автори на песни. Тя не била фен. „Много мразя това! Все тия 50-годишни старци, които са написали „Тия големи хитове“, които са ужасни. Отговорих им: “Вие сте правили това преди сто години! Уф!“. Били се придържа към формулата, която познава. Тя и Финиъс написват съвместно 11 от 13-те песни, той сам написва останалите две и продуцира всичките. Работят от 45 минути на ден до цяла нощ в спалните си. Айлиш записва вокалите на леглото на Финиъс, пеейки на микрофона, обградена от възглавници на цветя. „Това е ненормално – казва Финиъс. – На повечето хора им е нужно да са изправени, за да си отворят диафрагмата, но Били звучи невероятно точно когато се е свлякла на леглото.“ Вокално Били Айлиш напомня за нещо средно между ранния Еминем с харктерното „ня-ня“ рапиране, от една страна, и донякъде на Лана дел Рей с красивите си, приглушени балади с минималистичен край. „Били има специфичен вокален тембър, нещо средно между шепот и боботене“, казва Финиъс. „На фона на много инструменти нейният глас ще звучи неясно. Но неща като бас и касата на барабаните влизат в синхрон и не са конфликтни.“

Текстовете? Като всеки тийнейджър Били Айлиш си има дневник, по-скоро бележник, в който си записва и рисува… разни работи. „За известен период от време си записвах всичко, което мисля или чувствам, в тази тетрадка. То не е много, защото криех емоциите си.“ В тетрадката има рисунки на оптични илюзии, паяци и на Бабадук (герой от едноименен австралийски филм на ужасите). „Поех доста вдъхновение от Бабадук!“ Има и рисунка на създание, което вижда в сънищата си понякога – кръстоска между ужасяваща змия и ксеноморф, подобен на Извънземното. „Това е буквално цялата концепция за албума. Това е на каквото си представям, че приличам, в главата ми.“

Айлиш винаги се е страхувала от разни неща: от океана и дълбоките води, от тъмни места като нейния гардероб или от гаража през нощта. До ден днешен тя изминава на подскоци последните няколко крачки до леглото си, в случай че има някое чудовище отдолу, което иска да я сграбчи. Тя сполучливо е вмъкнала тези свои страхове в работата си – звукови кошмари в песни като Bury a friend („Да погребеш приятел“) или във видеа като When the party’s Over („Когато купонът свърши”), където плаче с мастилено черни сълзи като в японски филм на ужасите. „Трябва да спра да гледам филми на ужасите, защото всичко започва да ми се явява – виждам разни създания на прозорците. Спя парализирана. Приключвам с измислиците. Реалният свят е достатъчно плашещ.“

Айлиш всъщност е нейното второ име. Преди да се роди, нейните родители, Маги Байърд и Патрик О’Конъл, гледали документален филм относно ирландски сиамски близнаци, Кейти и Айлиш Холтън, и решили ако някога имат дъщеря, да я кръстят Айлиш. Но когато Маги забременяла, баща й Бил починал и те я кръстили Били – на него. Междувременно Финиъс, който бил на четири тогава, настоял да се казва Пират, и това било записано също. Така че ето и нейното пълно име: Били Айлиш Пират Байърд О’Конъл.

Пират или не, Били превзе на абордаж музикалните награди и прикова вниманието към себе си на целия свят. „Винаги съм искала внимание, през целия си живот“, признава Били Айлиш. И продължава: “Но не смятам, че който и да било знае какво точно е слава. Защото, макар че исках да съм известна, не беше точно това.“ Иска или не, ще й се наложи да се справи с мисълта, че никога вече няма да бъде неизвестна. Дали ще го понесе? Засега нещата вървят по план. Били Айлиш е поканена да изпълни заглавната песен на следващия, юбилеен, 25-и пореден филм от сагата за Джеймс Бонд No time to Die.

Тя ще бъде дело на творческия дует Били Айлиш – Финиъс О’Конъл. Така Били Айлиш отново ще стане най-младата изпълнителка, щоято ще напише и изпълни песен на филм за Бонд. С това тя ще се нареди до имена като Мадона, Пол Макартни с „Уингс“, Тина Търнър и Адел. Вече се знае, че песента е готова и написана от нея и брат й. „Това е лудост – да съм част от всичко това! Да напишеш тематичната песен на филм, който е част от толкова легендарна серия, е огромна чест. Джеймс Бонд е най-якият филмов франчайз, който е съществувал някога. Все още съм в шок!“ Финиъс добавя: „Да напишем песен за филм на Джеймс Бонд е нещо, за което сме мечтали през целия си живот. Няма по иконични двойки от музика и филм като Goldfinger и Live and let Die. Чувстваме се много, много щастливи да изиграем малка роля в един толкова легендарен филмов епос. Да живее 007!“.

Световната премиера на 25-ия Джеймс Бонд – “Смъртта може да почака“, е на 2 април 2020 г. Това ще бъде последната роля на Даниъл Крейг като именития агент. Но кариерата на Били Айлиш тепърва започва. Ще бъде интересно да се гледа и чуе!

Били Айлиш Пайрът Беърд О’Конъл ( Billie Eilish Pirate Baird O’Connell