Ралито Gumball 3000 е единственото събитие, което може да събере на едно място Ейдриън Броуди, Денис Родмън и Майкъл Мадсън и топмодела Каприс в компанията на най-скъпите автомобили в света. Тъй като винаги сме обичали високите скорости, нямаше как да не изпратим наш човек там, който да ти разкаже за него

„Пет хиляди километра, осем страни, два континента – такова чудо няма другаде освен в Gumball 3000 – най-якото рали на света“ – провиква се Тони Хоук, живата легенда на скейтбординга и идол на всеки втори тийнейджър. Тони се е подпрял небрежно на своя черно-червен The A-team GMC ван, паркиран под неоновия дъжд на рекламните пана на също по-своему легендарния Таймс Скуеър в Ню Йорк.

Днес е единственият ден, в който неоновите реклами нямат никакъв шанс в съревнованието за погледите на тълпите минувачи, защото в него се е намесил непобедим до доказване на противното конкурент –

пъстра армада от суперколи,

чиято обща стойност, готов съм да се обзаложа, би покрила външния дълг на малка източноевропейска държава. Един бърз поглед е достатъчен, за да фиксирам недостъпни за портфейла на простосмъртен журналист съкровища като Bugatti Veyron, Mercedes SLR Stirling Moss, един McLaren, дузина ферарита (Enzo, 458 Italia F40, F50 and 599 GTB) и ламборджинита (LP670-4 SV, Gallardo, тук е и любимото ми Murcielago). Не по-зле представени са и другите икони на авто-мото лукса Maserati, Bentley и Rolls Royce – в далечината съзирам два чисто нови Phantom и Drophead, изненадан съм, че на живо са дори по-красиви, отколкото на педантично ретушираните снимки в списанията за автомобили. Присъстват и няколко автомобила, които е много малко вероятно да засечеш някъде другаде, като изключително редкия Morgan Aero Max и цели два Батмобила. В сравнение с тях поршетата, астън мартините и  A-осмиците на Audi изглеждат като скромни семейни коли.

“За последните 8 дни  ми се събират не повече от 20 часа сън”, казва ми с уморена, но доволна усмивка Илоу – заклет колекционер на спортни автомобили, собственик на London Motor Museum и истински Gumball ветеран с рекордните си шест участия от дебюта на ралито през 1999-а досега. Едва ли има някой, който да е по-наясно от него, че за да издържиш на сериозните разстояния (през 2007 г. отсечката от Тирана до Братислава отне на някои участници малко повече от 26 часа) и не по-малко интензивни партита, трябва да си готов да дадеш всичко от себе си и дори малко повече.

За привилегията да се включи в утвърдилото се като любимо на богатите и известните рали Gumball, човек трябва да е готов да се раздели с 30 000 евро начална такса, която покрива настаняването в луксозни хотели, полети и транспортирането на автомобилите на участниците през Океана в огромни товарни самолети. Звезди като Ейдриън Броуди, Деймън Хил, Джамирокуей, Джони Ноксвил, Пласибо, Денис Родмън и супермодела Каприс с удоволствие се бръкват за тази крупна сума, но и всеки друг, който може да си позволи да пожертва едногодишна западноевропейска заплата (и добави още малко пари отгоре за неизбежните глоби за превишена скорост), е повече от добре дошъл да участва.
Повечето шофьори, които всяка година се присъединяват с готовност към звездите от шоубизнеса, са строителни предприемачи, инвестиционни банкери, брокери и добре осигурени от прадедите си европейски аристократи. Петдесетте хиляди зрители, които по официални данни на организаторите привлича Gumball всяка година, пък са всички останали мъже като теб и мен, които обичат автомобилите, но не са точно извънземно богати.

„Това е рали, така че издръжливостта е много по-важна от умението да шофираш бързо”, обяснява ми Максимилион Купър – 37-годишният основател на Gumball, който е завършил нямащо нищо общо с високите скорости училище по изкуствата.

Въпреки това важно уточнение миналата година по време на първия етап на ралито, който обхващаше отсечката Лондон-Амстердам, някои от участниците се

разделиха с шофьорските си книжки

още в Белгия – сред тях беше и Мистър Рус от „Глутница кучета” Майкъл Медсън, който беше принуден да напусне преждевременно ралито със своя новичък Aston Martin Volante. 

Следващата неприятна изненада беше сервирана на водачите на немската граница: държавата, чиито магистрали нямат ограничение за скоростта, беше издала официална забрана за преминаването на Gumball през територията й. Това принуди участниците да прибегнат до унизителния вариант да пътуват с автобус през Дания, а колите им бяха натоварени безславно на 16 гигантски автовоза. „Бях твърдо решен да не се предам на швабите така лесно”,  хвали се Илоу, докато отпива от фрапето си, а в погледа му блясват дяволити пламъчета. За да

надхитри немските полицаи

и да продължи участието си в ралито, той наел каравана и я закачил към спортната си кола, преструвайки се на обикновен, леко ексцентричен турист и така бил единственият участник, който изминал целите 5000 км със собствения си автомобил. Цялата операция му излязла 5000 евро, което, съгласявам се, е нищо в сравнение със спасеното му достойнство.

Когато стигнат в Швеция, автомобилите биват натоварени на два огромни самолета “Антонов” (тези чудовища, доколкото ми е известно, са най-големите товарни самолети в света) и отпътуват за Бангор, щата Мейн в САЩ. Четиринайсет часа по-късно шофьорите кацат на същото летище с луксозен чартърен полет, осигурен от организаторите на ралито. Единственият, който не пътува със сплотената група, е скейт-гуруто Тони Хоук, който по навик е наел за целта частен самолет. Следващата спирка на Gumball е Квебек, след това – Торонто. „По едно време ми се струваше, че

цялата канадска полиция е по петите ни

– обяснява ми, ръкомахайки възбудено Амро Каял – млад строителен предприемач от Саудитска Арабия. Това, че е облечен в традиционната национална носия, разбира се, не му пречи да кара чисто ново Lamborghini Gallardo. „ Бяхме ескортирани от 140 полицаи, без да платим нито цент за това специално внимание”, смее се той. За всички шофьори стъпването на американска територия е истинска манна небесна. Там те вече спокойно могат да натиснат газта до дупка като идолите си от „Бързи и яростни” и да поддържат бясната скорост и адреналин в кръвта почти до самия финал на Таймс Скуеър в Ню Йорк.

Gumball наистина е сбъдната мечта за всяко влюбено във високите скорости пораснало момче. Магическите моменти са много – като например този през 2004, когато кралят на Мароко Мохамед великодушно нареди да освободят цяла магистрала за участниците в ралито, или пък когато през 2006 в Белград колите бяха посрещнати от екзалтирана едномилионна тълпа. Друг вълнуващ момент е включването в маршрута на доскоро недостъпната за подобни прояви Северна Корея през 2008-а.

Gumball има и своите лоши моменти.

През 2007-а магическата приказка за високи скорости отбеляза първия си горчив обрат: по пътя от Атина за Тирана британецът Ник Морли размаза със своето Porsche 911 стария Volkswagen Golf на възрастно македонско семейство, което загина на място.
Както ми каза, клатейки тъжно глава, основателят на ралито Максимилион, с този инцидент Gumball загуби своята невинност. Въпросният инцидент е и основната причина през следващите няколко години основната част от ралито да се провежда на по-свободните откъм трафик американски и азиатски магистрали. В Германия и още няколко европейски страни ралито буквално е извън закона. Което въобще не е изненадващо, при положение че световният рекорд за каране с превишена скорост е регистриран именно от участник в Gumball – през 2003-а тексаски брокер с Koenning CC8S е засечен от пътната полиция да кара с

389 км/ч в зона с ограничение на скоростта 120 км/ч

Този само на пръв поглед забавен факт отново повдига въпроса дали Gumball e просто рали, в което богатите и известните се фукат с новите си, свръхскъпи автомобили, или си е съвсем истинско автомобилно състезание. „По-скоро е второто, но не казвай на никого”, шеговито слага пръст пред устата си рапърът Екзибит, който редовно участва в Gumball и се качва в бялото си Porsche Cayenne. ”Винаги карам с превишена скорост, но досега ченгетата не са ме хващали. Просто винаги има кола преди мен, с която да се хванат.” Екзибит е типичният фен на Gumball 3000 – той иска да получи максимално удоволствие от скоростта, дори и да не може да се отърве изцяло от мисълта, че смъртта се вози на задната седалка на наточения му спортен автомобил.

Текст: Ян Уилмс, специално за Playboy България
Photography by David Sidhu, Amelia Troubridge, Joshua Lawrence, Fly, Awaredom.com