1. През месец май 1928 година на заседание в Амстердам Световната футболна федерация взема решение да направи отделен от Олимпиадата турнир. Две години по-късно се състои първото издание на Световното първенство по футбол, като за домакин е избран Уругвай.
Въпреки това, първите няколко издания продължават да бъдат в сянката на надпреварата в рамките на Олимпийските игри. Едва след Втората световна война ситуацията постепенно се променя.

2. Рекордът по най-много показани жълти картони в един мач е съвсем пресен. На последното Световно първенство в Германия, по време на двубоя от втория рунд между Португалия и Холандия са вдигнати цели 16! Главен рефер и виновник за този жълт водопад е руският арбитър Валентин Иванов. Четири от жълтите картони автоматично се превръщат в червени, а мача не доиграват Кощиня, Деко, Ван Бронхорст и Буларуз.

3. Най-голямата победа, постигана в квалификации за световно първенство, принадлежи на Австралия. На 11 април 2001 година на малкото стадионче в Кофс Харбър, домакините набиват каските на Американска Самос с 31:0! Мачът обаче се закучва в началото и гол не пада цели…10 минути. Любопитното е, че с този резултат се подобрява предишният рекорд, поставен едва два дни по-рано, отново от Австралия. Тогава жертвата за 22:0 е Тонга. Две години устоява предишният рекорд, дело на Кувейт – 20:0 над Бутан. Иначе Американска Самоя завършва квалификациите с голова разлика 0:57.

4. Индия се класира с голяма доза късмет за финалите през 1950 година, тъй като всички останали тимове в квалификационната група се отказват от участие. В крайна сметка и самите индийци не играят на първенството в Бразилия, тъй като нямат… футболни обувки. По това време всички отбори в Индия, включително националите играят боси и въпреки подадената молба, от страна на ФИФА не правят изключение. Така известната най-вече със страстта по крикета многолюдна нация се лишава от единственото си класиране на Мондиал – факт недостижим до днес.

5. Руснакът Олег Саленко продължава да бъде единственият играч, успял да вкара цели пет гола в един мач. Това се случва на емблематичния за България Мондиал през 1994 година, на мача Русия – Камерун (6:1). Дмитрий Радченко вкара последното попадение за „Сборная”, след като Олег е вкарал първите пет. В крайна сметка САЩ`94 излъчва двама голмайстори – Саленко и Стоичков. И двамата реализират по 6 гола. Наш Ицо обаче печели „Златна топка”, а мужикът само две години по-късно вече е играч на Истанбулспор, след това на Кордоба и накрая на Погон Шчечин.

6. Всички мачове (18 на брой) по време на първите световни футболни финали се играят в един-единствен град – столицата на Уругвай Монтевидео. Все пак домакини са три стадиона. През това лято в ЮАР ще се играе на 10 стадиона в 9 града. Единствено в Йоханесбург ще има двубои на две арени – стария „Елис Парк” и открития наскоро, но изцяло реновиран „Сокър Сити”, който се намира в сърцето на Черна Африка Совето.

7. Точно седем дни през лятото на 66-а цяла Англия е в шок!
Трофеят е откраднат и дори всемогъщият Скотланд Ярд не може да се справи с неудобната ситуация. Пикълс обаче намира купата, загърната във вестник сред боклуци в Южен Лондон.
Пикълс не е висш агент от службите, а обикновено куче, изведено на разходка във въпросния ден.

8. Средната посещаемост от всички досегашни първенства е съвсем малко над 43 000 зрители.
Това е с една идея по-малко от капацитета на легендарния „Анфийлд”. Най-посетен мач и без всякакви изгледи този рекорд да падне някога е финалът през 1950 година на „Маракана”, когато идват 199 854 зрители. Най-слабо посетен в историята пък остава двубоят от първия шампионат между Румъния и Перу, когато на стадион „Покитос” се събират само 300 души.

9. Най-голямото прецакване на световно първенство се случва през 1982 година на турнира в Испания. Тогава ФРГ вкарва на Австрия в 10-ата минута за 1:0. Този резултат урежда идеално двата отбора, за да продължат в следващата фаза за сметка на Алжир. Последвалите 80 минути са най-скучните в цялата история. Немскоезичните тимове разцъкват предимно в средата на терена, а публиката се залива от смях по трибуните.

10. Аржентинецът Луис Монти е първият футболист в света, играл на две световни първенства с два различни национални тима. За родината си той играе на първия Мондиал, но няма късмет – неговата Аржентина губи финала от Уругвай. Четири години по-късно обаче той е на печелившата страна. Преминал в италианския гранд Ювентус, Монти сменя своето гражданство и е част от шампионския тим на Италия през 1934 година.

11. Най-младият играч на финалите е Норман Уайтсайд – 17 години и 41 дни. Футболистът от Северна Ирландия постига този рекорд на шампионата през 82-ра. Най-младият шампион обаче си остава Краля на футбола Пеле, който вдига купата през 58-а на 17 години и 249 дни. Най-стар участник е камерунецът Роже Мила, играл на Мондиала в САЩ на 42 години и 39 дни, а най-възрастен шампион е Дино Джоф – на 40 години и 133 дни той е на върха в Испания `82.

12. Хосе Батиста е бивш уругвайски национал, със скромен принос от едва 14 мача за своя тим. Той обаче се прочува на фаталния 13 юни 1986 година, когато в мача от финалите между Уругвай и Шотландия успява да получи директен червен картон в… 56-ата секунда. Жертвата е големият Гордън Страхан, който в крайна сметка оцелява след безразсъдното влизане на Батиста.

13. Коя е столицата на мондиалите? Безспорно това е Мексико Сити. Общо 74 мача (квалификации и мачове на финалите) се играят там. Сеул е на втора позиция с 54 изиграни мача. Трети е Сингапур с 48, следван от Доха – 46, и столицата на Хондурас Тегусигалпа – 43.

14. На това Световно има двама играчи, родени в Бразилия, които играят за различни национални отбори и нито един от тях не е бразилския тим. Това са Антонио Наелсон – роден в Итажа, но играещ за Мексико, и Маркос Сена – национал на Испания, роден в Сао Паулу. На миналото първенство в Германия също имаше двама такива –  Франсилеудо Сантос, играч на Тунис, роден в Зе Дока, и Алесандро Дос Сантос-Алекс, играл за Япония, роден в Маринга.

15. През 1960 година ФИФА е пред трудно решение – да остави ли домакинството на Чили две години по-късно, поради разрушителното земетресение, отнело живота на хиляди души. Въпреки това чилийците се справят със задачата. Единственият случай досега, когато оригиналният домакин е бил сменен за Мондиал е през 1986 година, когато Мексико замества отказалата се поради финансови причини Колумбия.

16. Най-бързият хеттрик на финали на Световни първенства принадлежи на унгареца Ласло Киш. През 82-ра той вкарва само за 8 минути три парчета на неизвестно как озовалия се на надпреварата тим на Салвадор. Мачът завършва 10:1. Куриозен факт е, че Киш дори е резерва в този мач и влиза в игра в началото на второто полувреме. Единственото попадение за Салвадор пък е дело на Сапата, който след отбелязването му прави няколко обиколки на терена на стадиона в Елче.

17. През 1995 г. Инженерният факултет на университета в Оксфорд успява да докаже на цялата световна футболна общественост, че най-дискусионният гол на финал на световно първенство – този на Джеф Хърст през 66-а срещу немците, е фалшив! Според учените топката в крайна сметка не е преминала голлинията. Това обаче е подминато с лека ръка от британците, които продължават да ценят изключително много единственото си първо място в историята.

18. 41 градуса на сянка е измерената температура в мексиканския град Леон по време на мача между Франция и Канада на шампионата през 1986 година. Това е най-високо регистрираният градус до момента на мач от Световно първенство.

19. Единственият треньор, водил цели 5 национални отбора на световни футболни финали, е Бора Милутинович. Сърбинът поставя началото през 1986 година, когато е начело на Мексико. На следващия Мондиал той води Коста Рика, през 94-а домакините от САЩ, през 98-а Нигерия и през 2002 година – Китай. Да ви липсва някоя страна? Неговата родина, естествено!

Model: Danka Horvathova (Playboy Slovakia)