31 август
Ах, майн копф… Леле, ква глава ме це­пи… Кво съм правил снощи бе?… И коя е тая тука?.. Гутен морген, ми вика. Ше ти дам аз един гутен морген. И защо съм на морето? Не трябваше ли да съм в София? Вдругиден играем с Англия. Е, „играем” е силно казано. По-точно из­лизаме срещу Англия. Уф, тая идиотка до мен няма ли да млъкне, пречи ми да мисля. Их бин Зончето от Бургас, вика. Шприц мих, шприц мих. Бахти тъпата кифла. Снощи я забърсах в дискотека­та. Или тя ме забърса? Вика ми: хер Ло­тар, шлафен цузамен до сабале рано в майне бунгало? Българските жени ди­ректно казват каквото мислят. Както и българските фенове. Много ме обичат. Постоянно скандират името ми. Курза Матеус, Курза Матеус. Трябва да питам Боби Михайлов какво значи „курза”.

1 септември

На тренировката не ги карах да тичат, що­то знам, че хич не обичат. Наблегнах­ме на психологическата подготовка. На­редихме се в кръг, Благо си погали та­туировките, каза 2-3 молитви, другите се хилят и викат „амин” – получи се, та­ка, много приятна атмосфера. Казах на Благо, че коремът му ми прилича на иконостас, а той ми намига: а искаш ли да ми видиш камбаните? Найн, викам, аре нема нужда.

2 септември сутринта

Днес е мачът с Англия. Чудя се кого да пусна. Цецо Генков срещу Джон Тери? Това звучи като виц. Иван Иванов срещу Рууни? Това е още по-смешно. Ама що не всъщност. То че няма да играем футбол, няма, ама поне да се посмеем.
Дадох пресконференция и казах, че България е специфична страна и футболът тук е специфичен. А Сашо Диков ме пи­та: „Е кое му е специфичното бе?” Казах: „Ами, че българските футболис­ти не обичат да играят футбол”.

2 септември вечерта

Англичаните са истински джентълмени. Биха ни само три на нула. А реално си отнасяхме 7-8 като стой, та гледай. Наште играха обрано, пестеливо, пазеха се за „Найт Флайт”. Бербатов беше в пуб­ликата. Той и в Манчестър седи в публиката, явно е такъв тип играч.

5 септември

Утре играем с Швейцария. Влязох в съ­бле­калнята да дам някакви напътствия за утрешния мач. Обичам да влизам в съблекалнята. Отвсякъде ме лъхват изящни аромати на гелове, одеколони и изтънчена козметика. Сякаш съм на парфюмерийно изложение. Фантастиш!

6 септември

Швейцарците ни биха само три на едно. Благо цял мач лежа на тревата. Направо му зеленясаха татуировките. Не че не­що са го контузили, просто се радва на райграса момчето. И аз така, като де­те, много обичах да се търкалям по ливадите.

8 септември

Благо е много религиозно момче. Днес с него си говорихме за рая и ада. Той ви­ка, тренер, знаеш ли, че адът имал девет кръга? Викам, да, чувал съм. А той се замисли малко и каза, тренер, според мен ако националният отиде в ада, ще отпаднем още в първия кръг.

14 септември

Снощи бях с една страхотна булгарише мацка. Не й запомних името, обаче явно е някаква спортна деятелка, щото каза, че познавала всички от националния. И на сутринта ми сподели: „Лотар, ти правиш неповторим секс”. Стана ми много при­ятно така, и викам, данке. А тя: „Неповторим секс – това е, когато мъжът не мо­же да повтори”.

19 септември

Кой каза: У-вол-не-ни-еееееее! Най-пос­ле се свърши тая мъка. То не беше и кой знае ква мъка де. Дойдох, взех хубави кинти, пообиколих софийските заведения, забърсах това-онова. Момчетата ме изпратиха на летището и много ме трогнаха. Викат, тренер, ще те запомним с добро. С тебе цяла година живот си живяхме. Нито си ни давал зор, нито нищо. Това ми стига. Най-важното е да останеш в сърцата на хората

илюстрация Ана Кума