Наш агент задигна записките на Бож, пооправихме правописните грешки и примряхме от смях


16 септември 2010

Понякога имам чувството, че съм много по-умен не само от колегите си, но и от всичките си останали връстници. Пак казвам – постоянно ми хрумват невероятно мъдри мисли. Днес например, докато в тоалетната, нали, ми хрумна следното: „Животът ни е даден, за да го изживееме по най-жив начин”. Много яка мисъл.
 
18 септември 2010

Алисия, милата, ми посветила песен. И за моя изненада песента не е чак толко лоша. А и текстът не е супертъп. „Твоя тотално, просто не е реално…” Казах й, че според мен „тотално” и „реално” се римува с „искам те анално”, ха-ха. А тя се нацупи. Ми кво, що па да не ми пее такива неща – моя жена си е, ше си правим квот си искаме.

19 септември 2010

За разлика от момчетата, аз много обичам да чета. Пак казвам – на всеки лагер-сбор отивам с поне 5-6 списания „Блясък”. Сега обаче съм си взел книга на любимия писател на една страхотна позната, която не ми е позната и не е бременна, това, пак казвам, са си изцяло наши неща – Паулу Коелю. Казва се Вероника решава да умре. Направо изтръпнах – защо да умира това момиче? Верно, не е кой знае ква певица, няма много участия, но пък чак да мре.

20 септември 2010

Един колега прочел книга за историята на българския футбол. В България се играело футбол от 13-и век. Това бил спортът на болярите. Те не тичали, а бавно се разхождали по игрището с чувство за достойнство и мъдро изражение на лицето. Според мен тази традиция се е запазила и досега. Традициите са хубаво нещо.

21 септември 2010

Според една позната, която не е бременна от мен, пак казвам, можеме да се класираме за европейското само ако победителят в групата се определя чрез гласуване с есемеси. Тва не е лоша идея между другото. Трябва да я подхвърля на Боби.

23 септември 2010

Боби Михайлов ни събра и ни каза, че трябвало да си играем нашта си игра. Според мен ще е по-добре да играем футбол, ама щом Боби казва да играем нашта си игра, ше играем нея.

24 септември 2010

Подготовката на национала върви много добре. Сработихме се, атмосферата е чудесна. Пак казвам – имаме само 4 проблема в отбора: нападението, халфовете, защитата и вратаря Ники, който… ама айде
 
26 септември 2010

Днес на тренировката вкарах невероятен гол. Пичовете ми викат, е, кво толкова, всеки може да вкара дузпа. Викам, да, ама само аз мога да вкарам дузпа с глава!

29 септември 2010

Алисия се е възбудила нещо и ми иска сума ти „компенсации”, така им вика. Ама хич не обичаше да гледа мачове, милата: скучно ми е, скучно ми е. Е как да ти стане интересно, ма? Ами, викаше, по-интересно ще ми е ако футболистите играят без гащи. Хе-хе, палавницата. Ама така да ламти за кинти…

2 октомври 2010

Реших твърдо да си сменя клуба. Пак казвам – повече няма да им стъпя в „Найт флайт”, крайно време е да пробвам и други клубове.

5 октомври 2010

Днеска дойде една позната от България, та трябваше да я взема с колата от Милано и да я доведа в Парма. Викам й, ма ти си много проста, ма, курво тъпа, за хапчета не си ли чувала? А тя само хлипа и вика, ма извинявай, не можеме ли да се върнеме в Милано на шопинг. Няма оправия.

7 октомври 2010

Тоя Матеус ли беше, къв е, майку му ебем фашистичку, не ме вика! Ама с него трябва по-така, да ме върне, щото може ей така да си изгния в тая Парма. Верно, мързи ме, живее ми се, ама да пускат вместо мене Креспо, дето е на сто години?!

14 октомври

Тая взе да ми писва. Секс, секс, хубаво, разпрахме се – ама всичко си има край. Дали не се преебах?

Текст Иво Сиромахов