Световната футболна федерация (ФИФА) живее в някаквa собствена капсулирана утопия. Където много трябва да внимаваш да не се изпуснеш, щото всички прозорци към външния свят са затворени и ще се получи неприятно. Според тези чичковци и бордовете им Испания не трябва да бъде актуален световен шампион и просто се чудя защо титлата на „Ла Фурия” още не е отнета?

Те пробиха ледовете като чукча с ръждива кирка преди риболов, признавайки, че голът на Давид Вия, с който Испания отстрани Португалия на осминафинал, е нередовен и влиза в топ 3 на съдийските гафове на последния Мондиал. И тъй като така и така явно няма да помрачат радостта на по-голямата част от Иберийския полуостров, питаме се, защо тогава Сеп Блатер и другите чичковци около него тъпо и упорито отказват да прекрачат в новия век и да приравнят футболните правила към модерния свят?

За тях явно цялата налична съвременна технология се свежда до онзи мъничък чип с парче пластмаса около него, който пази техните пари. А горе-долу същият по големина чип или миникамера ще действа като аналгин за все по-големите главоболия, които им създават важните и решителни съдийски неправилни отсъждания. Прелюдията на бума на дискусията „за или против видеоповторенията във футбола” бе в края на миналата година. И пламна след

скандалната ръка на Тиери Анри,

който я използва като естествена ракета за тенис и пусна един лек форхенд към Гала за попадението, класирало Франция на Мондиал 2010. Е, друг е въпросът, че мнозина в страната на „петлите” месеци по-късно се проклинаха за тази ситуация, довела до най-срамното представяне на тима в цялата му история и завършила в наши дни с нечуваното поголовно изгонване от националния състав на всички 23-ма играчи от страна на новия наставник Блан. През ноември обаче ирландците бяха бясната нация. Роби Кийн съзря конспирация от страна на ФИФА, Ирландия поиска официално преиграване, то бе отказано, надигна се сериозна вълна срещу световните футболни управници. В същото време всеки действащ карикатурист на планетата получи поръчка от своя работодател да драсне някаква фигурка на Анри. Страницата му в Уикипедия дни наред бе блокирана, тъй като, аха да бъде пусната, и веднага биваше редактирана в стил: „Тиери Анри е френски футболист, играч на Барселона, мръсник, подлец, долен боклук и измамник, роден на 17 август 1977 година от лека жена и т.н.” Футболистът смогна да врътне едно извинение чрез Twitter, но то бе изключително постно и кратко – дали поради ограничението за постовете в социалната мрежа или поради гузната съвест на французина. Стигна се дотам френският премиер Франсоа Фийон да съветва остро ирландския си колега неговото правителство да не упражнява натиск върху ФИФА относно така наречената „хандбална афера” с гола на франсетата.

Целият този скандал

се разрастваше в края на груповата фаза в новия турнир на УEФА Лига Европа, на чиито мачове експериментално бяха разположени в близост до двете наказателни полета още двама рефери, с които общият брой на съдиите в един мач набъбна на петима! И въпреки всичко това гафовете следват един след друг. Като сред най-потърпевшите тимове бе нашият ЦСКА, който в няколко мача бе порязан с неотсъждането на дузпи в своя полза, а най-очевидният пример бе на последното гостуване в Лондон на местния Фулъм. Тогавашният треньор на армейците Любо Пенев по темата: „Не 5, а 55 съдии да разположат, няма файда, след като всички са кьорави”. И направи забележка за пореден път: „И да вземат поне да обличат малко по-различни екипи от тези на вратарите, че някой път някой ще се обърка и ще ги халоса с топката по главите. Не че не го заслужават”. Но в крайна сметка дребните вълнения на по-скромните тимове в този турнир, както и затихналото напрежение по оста Ирландия-Франция прекратиха временно спора за бъдещето на цялата игра. Факт е обаче, че всяка

волна или неволна грешка на рефера

може да коства милиони евро плюс или минус за един отбор. 8 милиона долара е минимумът само за класирането, дори да отпаднеш в груповата фаза. Има дори някакъв 1 милион в зелено, които се дават на всеки финалист за подготовка. Да има да си харчи. Плюс милиони други от какво ли не – контроли пред пълни трибуни, спонсори. Това всичко е отнето от Ирландия – като национален тим и като икономика на страната. Заради една ръчичка!
Дойде обаче шампионатът в ЮАР и главите на Сеп Блатер и другите чичковци отново бяха напъхани в центрофугата на

субективния съдийски произвол.

То да беше само голът на Вия. Ами този на Луиш Фабиано срещу Кот Д`Ивоар или пък този на Тевес срещу Мексико? Ами теслите срещу американците? А чистият като изгорено досие гол на и без това умрелите за кой ли път англичани срещу Германия вече бе апотеозът на наглостта от страна на босовете.

Скоро след това дойде удивително нахалната пресконференция, на която говорителят на ФИФА Никола Майно прати на майната си всеки, дръзнал да мечтае за едно съвсем елементарно технологично бъдеще на най-популярната игра. И което, по подобие на няколко други спортове, ще отнема едва една до две минути на мач, евентуално. Може и да не се наложи изобщо. Но тези стотина секунди биха върнали философията на футбола в изконната му същина. Който вкара повече голове (истински) – печели! Безочието и бездействието на един сбор от неколцина старци кара футболният фен да опъва нерви. Въпросният Международен борд на футболните асоциации е единственият оторизиран орган, който може да променя правилата на футбола. И на единственото си заседание тази година заклейми за години напред мерака да се въвлече технологията в играта. Основното им решение през пролетта бе за това, кога може и кога не може да влиза носилката на терена. И за формата на гредите, щото някакви тарикати измислили греди с капковидно сечение и щом я нацелиш – винаги влиза във вратата. Ето това измъдри бордът. И бумерангът се върна няколко месеца по-късно в Южна Африка.

Мнозина, най-вече сред тези, които са против видеоповторенията, изкараха наивния и по-скоро битов аргумент. „Така си е добре, спорим си цяла вечер има или няма засада, и пиенето и мезето си вървят. В противен случай ще бъде доста скучно.” Е, добре де, това е виртуално изказване, но то е обобщение на настроенията. Ами тогава да няма нарисувана точка за изпълнение на дузпа, а съдията сам да измерва дванадесет крачки, както е било преди един век. Ще бъде голям купон – дали съдията е над два метра висок и съответно с дълъг бедър и разкрач, или е някой фъстък, който ще се спре на застрашителна близост до вратата. И ще падне едно спорене, и питието с мезето пак ще вървят.

Глупости, нали?

На футбола просто му трябва един нов съдия. Безгрешен, безпристрастен, без всякаква емоция и податливост. Един истински съдийски Робокоп – с прилежащите му там сензори, камерки и всякакви джаджи, с помощта на които на секундата ще преценява засадите, дали топката е минала голлинията, дали някой е играл с ръка и т.н. Само една молба – ако може, преди да бъде въведен в експлоатация по футболните терени, да очисти онзи досаден борд, дето уж променя правилата. Както само Робокоп ги умее тези работи.