На Острова футболното хулиганство бе на мода в края на 70-те и началото на 80-те години. Предимно бели момчета, с типичните блузки Ben Sherman/Fred Perry/Merc и обути в Adidas се причакваха всеки съботен следобед в подлезите край жп гарите, за да се помлатят едно хубаво, преди дружно да се отправят към стадиона. Със счупени носове, бушони под очите и разкъсани дрехи (грехота за ти-шъртките).

Боят имаше смисъл

чрез него да се протестира не толкова срещу противниковия тим, а срещу мизерията, безработицата, липсата на бъдеще във Великобритания. Някои го пееха (Секс Пистълс), други го демонстрираха с юмруци. Но след „Хейзъл” и „Хилзбъро” тази лудост приключи.
През социализма в България бе абсурдно да използваш стадиона като място за протест. Имаше много милиция. Е, все пак беше тръпка, когато през есента на 85-а бяха преименували двата ни гранда на Средец и Витоша, и ако извикаш: „ЦСКА” или „Левски”, ченгетата те вадеха от редичката и вън! Но ти го правеше с високо вдигната брадичка и обираше тихите овации на останалите.
В днешно време като пясъчен часовник ситуацията се обърна. В България вандализмът е на мода, а в родината на футбола се действа интелигентно, залага се на интернет, опитват се разнообразни инициативи, които да привлекат общественото мнение.
На „Олд Трафърд”

манията се разрази в началото на годината.

На мача с Хъл Сити вече имаше хиляди със жълто-зелени шалчета. Това бе хитрият протест срещу американските собственици на тима. Постепенно мърчандайзингът се разрасна. Шалчетата се предлагаха за скромните 5 лири, скоро към тях се прибавиха и други артикули. Но само в тези два цвята. Оригиналните, тези, които са носили играчите на Нютън Хийт – отбора, създаден през 1878 година. Години по-късно идва името Манчестър Юнайтед. Жълто-зелената ера е символ на чистотата – като футбол и като управление.

През март, когато вече на много места из стадиона тази цветова окраска бе преобладаващата, дойде Милан за мач от Шампионската лига. След края самият Дейвид Бекъм сложи шалчето символ. Вече бе ясно: цял свят разбра, че феновете на Юнайтед не харесват фамилия Глейзър, или най-малкото – трябва да се чува гласът на привържениците. Основният девиз е: Green and Gold, until the Club is Sold! Паралелно с това нарастваше протестното движение и сред агитката на друг легендарен тим – този на Ливърпул.
Около река Мърси дори бяха стартирали много по-рано, преди три години, но не успяха да измислят подобна емблематична маркировка на своя протест. Иначе той също е насочен срещу американци – собствениците Том Хикс и Джордж Джилет. В Ливърпул го удариха предимно на митинги и шествия. Американски знамена се горят около „Анфийлд” по-често, отколкото в Ирак. За разлика от босовете на Манчестър, тези на Ливърпул дори не дават пари за селекция и в последно време отборът е заприличал на беден средняк.

Организацията „S.O.S.” (означаваща освен нужното спасение за клуба, Spirit of Shankly в чест на легендарния мениджър) в момента е набрала огромна инерция, но от тове де факто реални промени все още не следват. Собствениците уволниха Рафа Бенитес и го замениха с далеч по-евтиния Рой Ходжсън, който допреди няколко години падна безславно от Йешич и ЦСКА с отборчето си Викинг Ставангер.

Последната култова инициатива на „Духът на Шенкли” бе на 4 юли – националния празник на САЩ. Фенове от цял свят – от Малайзия до България, изпратиха своите снимки пред популярни за родината им места, като всеки държеше плакат:

„Том и Джордж, не сте желани никъде”

София присъстваше с фотоси от паметника на Света София и този на Съветската армия. Други фенове на тим от Премиършип, които също надигат глава и глас, са тези на Астън Вила. Да видим каква е тяхната мишена? Ранди Лернър – роден в Бруклин, ха, още един янки! Тия май са луди – какъв мерак или мода да си имаш тим от Висшата лига, но с цената на ежедневно кълнене и псуване! Някой да помни нещо срещу Роман Абрамович? Не, в началото малко перчене, но сега всички са ОК с човека от Русия, дори още е куул да носиш ушанка с емблемата на Челси.  При това втори в йерархията на сините от Лондон е… американецът Брус Бък. Сменяме местоположението, че в крайна сметка за футбол или за бейзбол става дума с тези американци?

В България първото място в последните няколко години категорично принадлежи на феновете на Ботев-Пд. Отбор, който бе изритан в крайна сметка от „А” група, а близкото му бъдеще е повече от неясно. Това просто бе апотеозът на една дълга и упорита битка срещу Димитър Христолов. Бизнесменът, който според привържениците на „канарчетата” е срам и позор за любимия им тим. Следете внимателно, това са само част от протестните действия: след един мач изпочупиха стъклата на магазина му за мебели,

обесиха негово чучело

на площада пред Общината, направиха турнир по надплюване върху снимката му, редовно замеряне на автомобила му с камъни, натрошиха стъкла и кабърчета на терена и боядисаха стадиона си в черно, хвърлиха свинска глава пред къщата му. Още? Ето: постоянни нови плакати из цялата страна, замеряне с яйца на излизане от Общината, нахлуване и погром в офиса му. Недоказано, тъй като имаше други арестувани: хвърлена бомба в дома му с телефонно активиране. Неосъществено: москвич-камикадзе, който да се вреже в мерцедеса на Христолов. Стоп! Има и още, но и тези очертават явното и почти стопроцентово отричане на тази власт в Ботев-Пд.

Хвърлянето на бомбички на мачовете и непрестанното глобяване за това от страна на БФС са бели кахъри. В крайна сметка и засега, цикълът завърши с разформироването на клуба. Цяла пролет, докато другите игреха футбол в България, жълто-черните фенове целеха с фасове пепелниците пред себе си и чоплеха семки. На някое капанче, не на трибуните. Скоро ще се разбере дали всичко това си е струвало, но е факт, че за първи път фенската маса на един футболен клуб доведе до успешен край своята цел. Което бе сериозен жълт семафор на тема съобразяване от страна на останалите собственици.

От две години и

сините ултраси не жалят Батков

Плакати против собственика на Левски се появиха на различни оригинални места не само в София. Скандиране, декларации, но често има и помирителни сбирки, което подсказва голямата разлика между привържениците на Левски и тези на Ботев. Разликата идва и от факта, че не всички от сектор „Б” са обединени в ненавистта си към адвоката.

Преди една година, в началото на проекта за обновения Черноморец, фенове на Нефтохимик предимно в интернет, но и из града тръбяха „Събев – вън от Бургас!”. Но и там всичко приключи от ден до пладне. Както и в Стара Загора, където зор, зор и накрая Николай Банев си тръгна от Берое, за да дойде новото време с новите проблеми върху главите на местните привърженици.

Напоследък обаче

активизирането идва от ЦСКА

В 40-ата минута на първия мач от лятната подготовка на стадиона в Самоков, пристигна група от 20-30 фенове, която опъна голям транспарант против ценовата политика за билетите от страна на босовете на ЦСКА. Последва и истинска канонада от бомбички, която накара съдията да прекрати мача. Пусна се и декларация, призоваваща към бойкот на домакинските мачове, подписана от две от основните фенски групировки. Така постепенно червените направиха сериозен завой, след като няколко сезона стрелите им бяха насочени предимно към управлението в Българския футболен съюз. Днес са насочени по-близо – към свои.

Метаморфозата на футболния протест е видима. Дори у нас, където се движим със средна скорост на закъснението 25-30 години. Съвсем скоро в Англия се роди и чисто новата и бленувана от феновете форма – алтернативен клуб, управляван от самите тях. Пионери отново бяха на северозапад – там се създадоха уникалните формирования Юнайтед оф Манчестър и Аматьорски ФК Ливърпул. Дали някой ден в България няма да видим „Real Левски” или „Централен Спортен Клуб на Аматьора”? Като нищо. Местните фенове сляпо подражават и вземат пример най-вече от британците. Предимно в тази област. А като цяло модерната религия набира популярност и нови последователи. И едва ли ще закъснее денят, когато в поредното преброяване вече ще съществува като отделна категория. Кой е Богът на тези протестанти? Хм, съмнявам се, че е футболът…