С новия си албум "Come around sundown" групата се опитва да направи едно от най-сложните неща за една банда – да намери правилната рецепта между комерсиално и артистичното. Под "артистично" тук имам предвид създаването на нещо лично, ексцентрично и различно от пълнежа на днешната музика. По това, което си личи Кралете са обвинени в какво ли не – от популистична машина, лишена от оригиналност (и тук влиза сравнението с U2), повтаряща постигнатите музикални открития от 1974 година, където повечето критици спрягат като зората на рока. И от друга страна също така като разочарование – след излизането на втория им албум, критиката отбелязва възход в творчеството им. Въпросът тук е какво точно искат самите музиканти да постигнат? Защото това, което си личи от последния им албум, не са много наясно. Ще правят ли комерсиални хитове или ще експериментират с надеждата да върнат средния пръст в рока – където страха е дума с чужди корени? Друг е върпоса кой иска да я чуе в днешно време.
Все пак песни като "Radioactive", "Mary", "The Face" и "No Money", където си личи добрата композиция и създаването на настроение, трябва да бъдат отбелязани от албума. Това, което липсва обаче е ударната сила, заменена тук от понякога дразнещия висок тон на вокалиста Калеб, повтарящите се китарени рифове, липсата на живот и чувството за една вече смазана машина, произвеждаща очакваната от крещящи девойки музика.
Какъв ще бъде отговора и дали той вече не е отговорен от братята Фололил и братовчед им, а именно че нещата отиват към края си за "Kings of Leon". Надявам се да не е така, защото все още си спомням как слушах албума "Aha Shake Heartbreak" и си мислех за всичко хубаво на това да си млад – пиенето, емоциите и разговотите с приятели, слънцето, което ти свети в очите и как усмивката на момичето, което харесваш ти прави сянка, за да можеш по-ясно да видиш красотата й.

Текст Деян Барарев