Никак не е лошо да спечелиш пътуване до Мадрид, на летището да те чака мерцедес с шофьор, който държи табелка с името ти, за да те откара в 5-звезден хотел, а вечерта да ти връчат билет за VIP зоната на стадион „Сантяго Бернабеу”, струващ 870 евро (олеле, майко)!
Но нека започна отначало. Преди два месеца се регистрирах в сайта за залагания bwin.com и инвестирах малка сума за победа на Ман Юнайтед в мач от Висшата лига. Така влязох в томболата на сайта за вълнуващата футболна екскурзия до Испания и два дни след Великден се оказах щастлив притежател на билет до Мадрид. Доста добра утеха в неприятната за мен седмица, когато два английски отбора отпаднаха от Шампионската лига.

Тръгнах да си правя спешно европейска здравноосигурителна карта и хората ме питат за кого ще викам на стадиона, а аз нямах готов отговор. Все пак след два дни размисъл реших, че съм за Барса. Не за друго, а заради симпатиите ми към скромния Меси и още повече заради антипатиите ми към гевезето Роналдо, който напусна Юнайтед. Дори

ЗАЛОЖИХ ДЕСЕТАЧКА

на каталунците при коефициент 2,60, защото реших, че ще е малко тъпо отбор, отпаднал на осминафинал в ШЛ, да бие тима, който най-вероятно ще спечели за втора поредна година най-престижния европейски турнир.

Друга важна стъпка в подготовката ми за пътуването бе

КУПУВАНЕТО НА СЕМКИ,

защото аз може семки да не обичам много-много, но на стадион не стъпвам без този артикул. А и не съм ходил в Испания на мач, не ги знам имат ли такива неща. Така в събота сутринта тръгнах за Мадрид въоръжен с най-важното: огледално-рефлексен фотоапарат, семки, любопитство и кутийка презервативи (за всеки случай).
В самолета освен кроткия ромски славей Кондьо и шумната група испански туристи, които наистина успяха да заглушат двигателите, пътуваха и други българи с крайна цел стадион „Сантяго Бернабеу”. Като например съседът ми по място, бивш футболист от Варна, играл в Дунав (Русе) и за малко в ЦСКА, който си е купил билет за мача още през ноември.

160-то издание на огненото дерби, т. нар. „Ел Класико”, бе с начало 22 часа, така че имах достатъчно време да се помотая в центъра на испанската столица, където видях

МНОГО КРАСИВИ ЖЕНИ

с току-що измити коси, десетки мъже, отиващи някъде с китара в ръка, десетки мъже с бели фланелки на Реал и потресаващо добре облечени възрастни хора, пременени от главата до петите с нови одежди.
Вечерта започна

ДОСТА КОНФУЗНО,

защото домакините (bwin е един от спонсорите на Реал) ми подариха не само потискащо скъп билет за VIP зоната, но и шалче на „белите”, а аз бях заложил за победа на Барса. Час и половина преди мача пристигнахме пред все още затворения стадион, който освен 80 000 места си има и достатъчно входове, та не се налага публиката да се точи с часове преди срещата, както е у нас. Появата на белия автобус на Реал, ескортиран от конна полиция, предизвика масова истерия сред „мадридистите” и запалването на няколко димки, а зеленото возило на Барса бе посрещнато с изискани комбинации от три пръста и освирквания.

По едно време настъпващият мрак бе смутен от десетки светкавици и весело оживление сред тълпата. Докато се усетя какво става, на два метра от мен мина легендата Куман, който игра в Барса точно по времето на Стоичков. 

Сега да обясня за мястото, което струва 870 евро (най-евтиният билет за този мач е 190). Намирах се в десния край на сектор „А”, до корнера, 7-и ред на първи балкон, ако ми позволиш тази театрална терминология. Достатъчно далеч от официалната ложа, за да не мога да Го зърна. Да, самият Той, Бойко Борисов, бе там на частно посещение, за да подкрепя Белия балет. Иначе два реда зад мен бяха

ОСТЪКЛЕНИТЕ ЛОЖИ,

където красиви девойки с бели ръкавици и шалчета тип стюардеса сервираха на гъзарите чипс, ядки, бира и разни коктейлни хапки. Ако трябва да опиша типичния профил на богоизбраните зад стъклото, то това са мъже на около 40 години, придружавани тук-там от десетинагодишните си синове. Непосредствено край мен пък седяха много гърци, също възнаградени от съдбата да гледат мача безплатно, както и няколко кротки, възпитани германци с очилца. Ние също намазахме от лукса в ложите, защото там има телевизори и при всяко по-интересно положение се обръщахме, за да гледаме повторенията.

Пет минути преди началото на мача силните емоции на стадиона бяха подгрети и с арията „Несун дорма” от „Турандот” в изпълнение на Лучано Павароти, докато на таблото вървеше клип с върхови моменти в историята на Реал. Честно казано, настръхнах.

Не посмях да се зарадвам на първия гол на каталунците (геният Меси, 33-а минута), но край мен няколко души започнаха да викат радостно и тъй като нищо лошо не им се случи, реших при второто попадение (Педро, 56-а, и за двата гола асистира Шави) да дам воля на чувствата си.

На почивката всички зрители във VIP зоната получихме прозрачни кутийки с 4 шоколадови бонбона. Използвах паузата не само за тоалетна, но и за бърза фотосесия из VIP коридорите на стадиона. На гишетата за приемане на залози коефициентът за победа на Реал вече бе отчайващото 6,00.
Няколко думи и за

АГИТКИТЕ.

Атмосферата на „Сантяго Бернабеу” наистина е впечатляваща, но през повечето време хората са седнали и си гледат кротко като на театър. Стадионът избухва само при спорно положение (домакински гол така и нямаше). Агитката на домакините, т.е. тези, които през цялото време са на крак и пеят песни, е един малък правоъгълник зад вратата. Не е както при важните международни мачове на т. нар. български грандове (прощавай за нелепия израз), когато почти целият стадион е агитка с изключение само на пенсионерския сектор „А”.

Не знам на какво се дължи тази разлика. Ние ли сме много комплексирани и залагаме всичко на един мач, или билетите за „Ел Класико” бяха твърде скъпи, за да отидат по-младите и по-буйни привърженици. Или пък хората там са претръпнали от победи и качествен футбол. Реал и Барса влязоха в този 31-и кръг на Примера дивисион с по 77 точки (рекорд за тази фаза на първенството). Реал загуби за първи път от 12 кръга, а Барса има само една загуба от началото на шампионата (от Атлетико Мадрид).
Както и да е, 5 минути преди края доста хора започнаха да напускат стадиона, което е кощунство за такъв мач. Те така и не видяха отменения заради игра с ръка гол на Реал, но това попадение можеше и да е редовно.

На следващия ден въпреки поражението с 0:2 домакините бяха така любезни да ни разведат из

МУЗЕЯ

в стадиона. Видяхме стотици купи на Галактико, златните топки (не се смей!) на Кака, Канаваро, Зидан, Фиго и много други величия. Седнахме за малко на столовете на треньорите и резервите, и дори ни позволиха да надзърнем в банята и съблекалнята на гостуващия отбор. Турът завърши в магазина на Реал, където се продава всичко с емблемата на отбора – от ключодържатели до детски одеялца. Фланелка с името на Кака, Роналдо или някой друг струва 85 евро. Срещу 80 евро пък ти правят фланелка с изписано по твое желание име. Примерно Иванов или Цецка Цачева, но на латиница.

И НАКРАЯ

още няколко бързи наблюдения от двудневната ми разходка из Мадрид:
В тримилионния град няма смог и се хваща тен.
Метрото е с 10 линии и срещу 1 евро се придвижваш бързо и лесно.
Има доста красиви паркове, така че не отделяй много време на душния музей „Прадо”, за да гледаш портрети на разни инфанти и други бледи благородници.
Колкото до семките, оказа се, че испанците също люпят по време на мач. Аз обаче не се и докоснах до моите семки от България. Когато гледаш Меси и Роналдо, не ти остава и секунда за странични занимания.
Е, за съжаление върнах и презервативите, ама то няма пълно щастие.

текст Васил Богданов
фотография Васил Богданов