Бегай бързо!
Миналата година Юсеин Болт направо разби рекорда на 100 метра (който впрочем си бе негов) с уникалните 11 стотни подобрение и хората за сетен път се запитаха докъде ще се стигне в надпреварата с вятъра. Учени от Станфордския университет изследвали развитието на лекоатлетическите рекорди от последните 90 години, както и гонките с коне и хрътки. Те установили, че конете са достигнали границата на бързото бягане през 1949-а, след което подобренията са съвсем минимални. 100-метровият женски спринт пък не е мръднал от 1988 г. (10,49 сек на Флорънс Грифит-Джойнър). Мъжете също са близо до предела. Според умните глави от Станфорд абсолютният минимум за 100 метра е 9,48 секунди, т.е. само една десета под постижението на Болт. Защо точно това е границата ли? Ами заради съотношението енергия/тегло. От един момент нататък колкото по-дълги са крайниците и по-силни са мускулите, толкова по-тежък става лекоатлетът, а това пречи на рекорда.

Домашен Чернобил

Действието се развива в Бразилия през септември 1987-а. Двама пишман крадци проникват в изоставена сграда, бивша клиника, и отмъкват няколко уреда, за да ги предадат за скрап. Само след ден те започват да драйфат, а диарията и световъртежът са бонус. Неудачниците не подозират, че в един от уредите има високорадиоактивен материал за лечение на рак.
Прекупвачът на желязо, някой си Д. Ферейра, очевидно още по-тъп от крадците, дори се зарадвал на кутийката с прах, който излъчвал синьо сияние в тъмнината. Той веднага слага канчето в хола и започва да кани родата, за да се кефят на вълшебния прашец. Ентусиазираните идиоти дори се посипват с цезиевия хлорид, за да светят като истински парти зверове.
Само след месец обаче съпругата на Ферейра, 6-годишната му племенница и двама от служителите му се споминали. Общо 249 души били засегнати от радиацията.
Ето как стоят нещата, изразени в мерната единица за поета радиация – сиверт. Всяка година ние приемаме 2,4 милисиверта от естествения фон на Земята. Положението става смъртоносно при над 2 сиверта, а всички участници във фаталните купони са получили между 4,5 и 6 сиверта. Само кухата кратуна Д. Ферейра се облъчва със 7, но въпреки това оцелява! Той се гътва чак през 1994-а от цироза на черния дроб. Истински мъж!

Ставаш ли за космонавт?

Една от причините хората да пищят в атракционните влакчета е, че са подложени на ускорение, достигащо до 5 пъти g, т.е. 5 пъти по-голямо от земното ускорение. Те обаче са така проектирани, че никой да не загуби съзнание. Нашата издръжливост на такива натоварвания зависи не само от големината на ускорението, но и от неговата посока. Най-зле сме, когато силите действат към краката, защото така мозъкът остава без кръв. 5 до 10 секунди при вертикално ускорение 4-5 g обикновено водят до загуба на съзнание. Военните пилоти издържат до 9 g вертикално. Една от причините Георги Иванов да бъде избран за първия космонавт на България е това, че издържа 11-12 g. Пилотите подобряват устойчивостта си, като тренират в центрофуги. Те се учат да стягат коремните мускули така, че да избутват кръвта към горната част на тялото. Също така дишат по специален начин, който напомня напъването при запек, за да повишат кръвното налягане.

Рекордьорите за вертикално ускорение, т.нар. g-monsters, издържат до 31 g. Опитът обаче е направен от NASA във воден резервоар, който облекчава условията. За хоризонтално ускорение постижението е 46 g!

Студ на кутийки

Хомо сапиенс е възникнал в Африка, където е топло и затова нашите крайници са толкова дълги. Загубата на телесна топлина през тях не само не е проблем, а дори е предимство.
Както знаеш, температурата на човешкото тяло е около 37 градуса, но само 2 градуса надолу са достатъчни, за да изпаднем в хипотермия. В началото тялото започва да трепери в опит да подобри кръвообращението, но след това се губи съзнание, а сърцето забавя ритъма си. При 24 градуса то спира и пристига онази с косата. Не обаче и при 29-годишната шведка Анна Багенхолм, която през 1999-а пада в леден поток за 80 минути и оцелява, след като температурата й е паднала до 13,7 градуса! Лекарите се борят 9 часа за живота й, тя идва в съзнание цели 10 дни след инцидента, два месеца е напълно парализирана, но се оправя и в момента се оплаква само от леки изтръпвания на крайниците.

Безсъници в Сиатъл

През 1963 г. 17-годишният Ранди Гарднър остава буден 11 дни, или по-точно 264 часа. С 4 часа повече от предишното постижение. Това е най-дългото научно регистрирано будуване. През този период Ранди, разбира се, страда от рязка промяна в настроенията, загуба на паметта и координацията, халюцинации, но като цяло е добре. След края на експеримента спи блажено едва 14 часа. Според наблюдаващите лекари той не е приемал никакви стимуланти, но винаги е имал компания от хора, които са го държали буден. Дали Ранди е изпадал в микросън – заспиване за броени секунди, без дори да се затварят очите, не е ясно, но дългото безсъние е фатално. Плъхове, оставени без почивка, умират след 2 седмици. За щастие няма подобни данни за хората, но инсомнията в най-крайните си форми води до смърт след около 3 месеца.

Запомни това!

Китаецът Чао Лу държи един от шантавите рекорди на тема запомняне. Той може да рецитира 67 890 цифри на числото пи след запетайката – 3,14159265… Луда работа!
Изследователи от Bell Communications Research са установили, че през целия си живот човек запомня текстове и изображения, равняващи се на 125 мегабайта. Това е 100 пъти обема на книгата „Моби Дик”. Запомнянето на поредица от цифри, разбира се, изисква повече усилия, отколкото запомнянето на информация, която е свързана по някакъв начин – например стихотворение. За целта се използват мнемонични методи. Например всяка цифра се асоциира с човек, след което поредицата от хора се запомня чрез измислянето на някакви случки с тях. На кретена Лу са му били нужни 1000 часа, за да запомни първите 40 000 цифри на числото пи.

Високо, високо да те видя!

Малцина са изкачвали Еверест без кислород (а още по-малко са успели и да слязат, ама това е друга тема). Нужна е аклиматизация. Ако някой ни транспортира изведнъж на Еверест (8848 м), ще умрем само след 2 минути. Мозъкът е особено чувствителен към кислородния глад и затова главоболието и замаяността са първите симптоми на височинната болест. Над 7500 метра липсата на кислород вече може да доведе до загуба на съзнание.
Рекордът за престой на Покрива на света принадлежи на един шерп, естествено. През 1999 г. Бабу Чири (с общо 10 изкачвания на върха!) е бил там 21 часа без кислород!
Но коя е горната граница, ако имаше върхове, по-високи и от Еверест. Показателно е, че има само едно изкачване на върха през зимата без кислороден апарат, когато атмосферното налягане е по-ниско и кислородът е още по-оскъден. Според учените пределът е 9000 метра.

Без храна и вода

Тъжният рекорд по гладуване принадлежи на непокорните ирландци, които не искат да бъдат управлявани от британската корона. През 1920 г. активистът на Шин Фейн Терънс МакСуини е арестуван и пратен в затвор. 41-годишният патриот веднага започва гладна стачка и издъхва след 74 дни, като последните 5 денонощия е в кома. Само с ден по-малко в историята остава боецът на ИРА Кийран Дохърти. През 1976-а полицията сгащва младока, докато той се опитва да паркира ван, пълен с експлозиви. След кратка гонитба и опит на Кийран да избяга, като изхвърли от колата му нищо неподозиращ човечец (точно като по филмите), всичко приключва зад решетките. Пет години по-късно десет активисти на ИРА започват гладна стачка, без да си дават сметка, че на власт е Желязната лейди, която не се трогва лесно. Всички те дават фира след около 60 дни, но 25-годишният Кийран удържа 73.

Сега малко научни факти за разведряване. С витамини и вода човек може да издаяни около година без манджа. Дори преди 30 години това е била една от модерните диети. Дебелите хора могат да издържат по-дълго на глад само ако приемат витамин B, който спомага метаболизма.
И все пак най-важното условие за дълго гладуване е наличието на водица. Без вода количеството кръв намалява, а оттам и кръвното налягане. Кръвта става гъста и леплива, и това принуждава сърцето да ускори ритъма. Без вода се издържа около седмица. А без бира? Според някои наши ненаучни източници – най-много два-три дни.

Колко издържаме във вакуум?
На 30 юни 1971 г. загива не само Гунди, но и тримата съветски космонавти от „Съюз 11”. При тяхното кацане на височина 168 км капсулата се разхерметизира.

Разследването показва, че налягането в кабината е било нулево за цели 11 минути и 40 секунди, след което капсулата е навлязла в земната атмосфера. Предполага се, че екипажът е загинал за около 30-40 секунди от хипоксия (недостиг на кислород). По принцип рязкото падане на налягането води до ужасни последствия. Кръвта завира, образуват се мехурчета, които взривяват белите дробове и става мазало.

При по-кратък престой във вакуум (и по-плавно понижение на налягането) обаче може да се оцелее. През 1966-а човек на NASA тества скафандър във вакуумна камера. Налягането е съвсем малко – колкото на височина 36 километра. Смелчагата издържа около 12-15 секунди. Последното, което си спомня, преди да изгуби съзнание, е, че слюнката му започва да завира.

Пичът идва в съзнание след около 27 секунди, когато налягането в камерата вече е равно на това при 4200 метра надморска височина. Както се казва, не пробвай това вкъщи, нито дори в селския казан за ракия, където всички се чувстват герои!

Колко вдигаш от лежанка?

Рекордът за вдигане на тежко е на английския тежкоатлет Анди Болтън. Той повдига 457,5 кила до нивото на бедрото си. Най-тежките щангисти вдигат около 266 кг. Според учените най-добрите постижения в този спорт почти са стигнали човешкия лимит, т.нар. плато, след което подобренията са минимални.
Контролът върху мускулите е това, което позволява на щангистите да вдигат повече от останалите граждани. Тялото има естествени ограничителни механизми, които ни възпират от вдигането на твърде тежки неща. Това става чрез ограничаване броя на мускулните влакна, които да се активират в един и същ момент. Щангистите се учат да потискат тези сигнали и така използват целия потенциал на мускулите. Освен това генът също има значение. Късите крайници увеличават шанса ти да станеш шампион, а и някои хора имат повече мускулни влакна от други.

Не дишай!

Рекордьор тук е 38-годишният френски гражданин Стефан Мифсуд, който миналата година е спрял да диша за 11 минути и 35 секунди (обемът на белите му дробове е 10,5 литра). Участниците в тези състезания потапят лицата си в студена вода, защото тя свива външните кръвоносни съдове и така кръвта се насочва към далеч по-важните мозък и сърце.
Според учените този рекорд има още мегдан за развитие – някъде докъм 15 минути, но не ти препоръчваме да се отдадеш на тази дисциплина. Всички онези секунди без кислород бавно и полека увреждат мозъка ти. И после на изборите ще идеш да гласуваш за някое недоразумение, а това е лошо. Много лошо!