Представете си следната картинка: Монахини-феминистки, които отглеждат и произвеждат канабис, нарамили автоматични оръжия за да сплашат местния наркокартел. Добре дошли в най-скандалната сестринска обител в Америка!

 

„Сестрите от долината“ е сестринство, създането от десет жени (и няколко мъже), които определят себе си като монахини. Монахини, които произвеждат канабис, за да го продават по целия свят. Между другото, тези сестри не са любителки на оръжията. „Ние казваме „да“ на всяка медийна възможност, така че когато някакви британски документалисти се добраха до нас, ние казахме „да“. И после те ни създадоха този гангстерски образ, който реално не е верен“, обяснява основателката сестра Кейт (родена като Кристин Мюсън).

“Но понеже те го направиха по този начин, ние като че ли получихме световно признание именно заради това. Хората се впечатляват от оръжията, независимо дали ни харесва или не.“

 

И тя не греши. Заглавията в интернет са концентрирани главно върху оръжията, като най-коментирана е снимката е на сестра Кейт с пушка в ръка, на която тя заявява: „Ше  направя всичко, което се налага, за да защитя това, което съм създала!“ Това определено провокира интерес! „Ние сме това, което хората обикновено наричат световно шоу на изродите“ – шегува се Кейт, споделяйки, че е имала повече от 52 покани за интервюта от различни медии в рамките на една година. (Което прави повече от една покана седмично, което пък прави … повече от концертите на Веско Маринов по морето това лято – не е зле за духовно лице !)

След като е „банната“ от Фейсбук при старта на бизнеса си, тя разбира, че свободната преса е ключът към успеха на начинанието и, започнало през 2015 г. в сърцето на Калифорния. Обителта на сестрите се намира в централната калифорнийска долина, окръг Мърсед, малко на север от Сан Хосе. В случай че сте се запътили натам, трябва да стигнете до старомодна къща, разположена в имение с площ от един акър (малко повече от четири декара). Това е мястото, където Кейт и нейния eкип от пет-шест жени произвеждат тяхната доходоносна линия домашно приготвени канабидиолни мехлеми, тинктури и масла. Само тази линия през 2017 г. е достигнала 1,1 млн. долара продажби. През настоящата продажбите са скочили от 2500 на 4000 долара на ден.

Ако стигнете до имението, там ще бъдете посрещнати от жена в униформа на медицинска сестра и с широка усмивка, покрита с бандана, украсена с листа от канабис. „Не е ли това най-хубавата миризма ?“ – засмяно ще ви попита двайсетина-годишното момиче, докато подрежда в кухнята: – „Сестра Кейт ще дойде тук всеки момент.“ Друга жена, облечена в традиционна сестринска роба, е твърде вероятно да се появи от другата стая и да ви попита : “Бихте ли имали нещо против да ви прикадим?“, размахвайки лист марихуана в едната си ръка. Това е сестра Алис, която не разкрива истинското си име, защото се страхува от репресии. В другата си ръка държи запалено димящо пакетче салвия и дава инструкции: “Вдишайте го. Оставете негативизма да си отиде. Почувствайте го в сърцето си.“ (Местните индианци вярват, че градинският чай- салвията, е свещено растение; прикадявайки с него домовете си, те прогонват злите духове и негативните помисли.)

Ей на това му се вика световно изродско шоу! Още с първото вдишване става ясно, че това не са точно традиционните сестри от католическите манастири. „Нашата единствена религия е канабиса. Ние се превъплъщаваме в „Майките от Бегуин“, казва Кейт, за които признава, че е научила от интернет – средновековен женски орден, чиито последователки са живяли, работили и се молели далеч от хората и католическите църкви. “Те са били учени и духовни жени, обличали са се по този начин, за да се идентифицират помежду си. Изчезнали са, защото ги е преследвала Инквизицията. Ние вярваме, че Инквизицията, подлагайки ги на гонения, е формирала концепцията си за целомъдрените католически монахини, отдадени на безбрачие.” Кейт продължава: -„Те са вярвали, че жените имат право на частна собственост, ние също вярваме, че жените имат право на частна собственост; те не са вярвали в организираната религия, ние също не смятаме да създаваме организиран култ.“

 

Стените на сестринската частна собственост са украсен с гигантски саксии, от които се носи познатата влажно-сладникава миризма. Градината прилича на игриво произведение на изкуството, сякаш взето от Страната на чудесата, но не на Алиса, а на любителите на канабиса. Две лехи с буйни, сочни зелени растения минават през средата и. Те са заобиколени с насаждения от  плодове и зеленчуци, в центъра се намира нещо като юрта, отделно има и павилион. Сестрите са се скупчили около лехите, за да събират реколтата. Самите те определят живота си като напълно обикновен в заспало малко фермерско градче. Работят по свой собствен график, някои имат деца и съпрузи. Понякога могат да бъдат видяни да се разхождат по улиците на Мърсед, да пазаруват, да се грижат за собствените си насаждения с плодове и зеленчуци, или пък просто да се люлеят на люлките в дворовете си.

 

За да се случи тази мила пасторална картинка, сякаш взета от сънищата на Лудия Шапкар, сестра Кейт е извървяла дълъг път. Тя си свива един джойнт от предизборен плакат и игриво отбелязва: – “Свих си го направо от лъжите им.“

 

Сестра Кейт е 60-годишна, интелигентна и ексцентрична, упорита, забавна и добре възпитана. Гласът и притежава своеобразна нежна „свирепост“, особено когато безкомпромисно защитава вярванията и убежденията си.

Кристин като дете посещава католическо училище. Там открива, че сестрите тичат за всичко. „Те вършеха цялата сериозна и тежка работа, свещениците бяха само за декорация“, споделя наблюденията си тя. По това време не се интересува от марихуана. Чак по-късно в колежа открива, че канабиса е за предпочине пред алкохола. (“Може би защото произхождам от дълга линия алкохолици.”) Работата и като бизнес анализатор я отвежда заедно със съпруга и децата и в Амстердам, където път открива, че Растението може да бъде нещо много повече от парти забавление. „Отидох на лекар, защото не можех да спя и той ме попита – „Пробвала ли си някога канабис?“ Бях, разбира се, но той ме посъветва да пуша повече и да откажа алкохола и кофеина. Това сработи и това беше първият път, когато напълно разбрах медицинските свойства на марихуаната.“

 

Медицинската сила на канабиса се доказва отново, когато сестра и изпраща сина си при нея с надеждата да му помогне да се пребори с хероиновата си зависимост. „Канабисът го откъсна от хероина и оттогава не е употребявал. Оттогава го използвам, за да откъсна хората от метамфетамините, цигарите и т.н.“ По това време Катрин е горда многофункционална майка на три деца,  забавна съпруга, а освен всичко това носи вкъщи  и „куп пари“. Нейният свят обаче се преобръща, когато съпругът и открадва спестяванията и я оставя без пукната пара. Това е повратният момент в живота и, след който отива в Калифорния при брат си и семейството му. „Не можех повече да работя предишната си работа, защото тя изискваше прекалено много пътувания за една самотна майка.“ В централната калифорнийска долина обаче няма много индустрия…

През 2009 Катрин и брат и Джо решават да превърнат страстта си към канабиса в благотворително бизнес начинание, наречено „Грижовни производители“ (Caregrowers), което представлява програма за доставяне на медицински канабис на болни и умиращи хора. Нонпрофитът първоначално оперира само в Калифорния –  тогава това е единственият щат, в който е позволена употребата на медицински канабис. (В момента употребата му е легална в над 30, а в 9 щата се позволява употреба и за забавление. През 2017 г. приходите на канабис индустрията в САЩ надминават тези на концерна „Памперс“ – 9 млрд. долара.)

По този начин Кейт успява да помогне на много хора с хронични болки, зависимости, както и да облекчи последните дни на умиращите.

Много от болните и пациенти не са в състояние да пушат тревата, така че Кейт е принудена да търси алтернативи. Тя претърсва YouTube , за да намери начин как да приготвя първите си хранителни (с марихуана) продукти и тинктури. Едновременно с това, през 2011, Кейт започва да пътува нагоре-надолу по западното крайбрежие като участник в интернационалното протестно движение „Окупирай!“, борещо се срещу социалното и  икономическо неравенство. Облеклото и на протестиращ тогава най-често включва роба, останала и от Хелоуин, което обаче кара съмишлениците и да я наричат „Сестра Окупирай!“.

„Точно тогава брат ми ме остави без дом, защото не съм се отнасяла достатъчно почтително с него, въпреки че бързо му докарах доста пари.“

Изморена от това да разчита на разочароващи я мъже, Кейт прекратява бизнеса, решена да търси ново призвание. Тогава се сеща за ефекта, който е предизвикала сред хората, мислещи я за монахиня по време на протестите. „Питаха ме дали биха могли да се присъединят, сякаш аз съм религия!“ Отговарях им, че няма към какво да се присъединяват.“ Въпроси като този обаче карат Кейт на свой ред да си задава въпроси: – “Ако съществуваше някаква ню-ейдж религия, как щеше да изглежда? Какви щяха да са мирисът, вкусът и?“  Отговорът, който сама си дава е – „Сестрите от долината.“

 

„Ние сме духовни лечители – комбинация между древни европейски eзически вярвания и вярванията на коренните жители на Америка.“

Използвайки професионалния си анализаторски опит, Кейт проучва и анализира вярванията на нейните предшественички  – средновекивните „Майки от Бегуин“, и тези на ацтеките, живяли някога на територията на днешния калифорнийски окръг Мърсед. В резултат на анализа си, съставя собствен лист от обети : 1. Служи на Растението и на хората!

  1. Съобразявай се с лунните цикли! 3. Живей просто! 4. Бъди активист! 5. Непорочност (В метафоричния смисъл – може да се прави секс, но дискретно) 6. Екология – всичко, което сестрите правят, го правят за Майката Земя.

 

След като проектът стартира през 2014 г. по-голямата част от бъдещите сестри научават за него от социалните медии и посещават мястото, преди да станат част от движението. „Винаги съм казвала, че стартирах бизнеса с 5000 фейсбук приятели“ си спомня Кейт. Сега има сестри в множество страни и такива, които работят непосредствено в бизнеса. Те жънат, подрязват, изваряват техните сортове с високо съдържание на CBD (канабидиол) с кокосово масло, печелейки между 15 и 35 долара на час.“

Сортът марихуана, който сестрите отглеждат с цел производство и продажби, е с наличие само на CBD. Това е канабидиол -компонентът, който няма психотропно въздействие. Това е така, защото само CBD e легален и може да се доставя на територията на щата, както и в други страни, където това е разрешено. „Никоя от нас не е особено щастлива да използва само CBD, защото това е само половината от лечението“, пояснява сестра Кейт. „Но с това можем да работим интернационално и нямаше как да правим по 4000 долара на ден, ако не можехме да търгуваме международно.“

Самите сестри ежедневно употребяват канабис, който съдържа THC (Тетрахидроканабинол – психоактивният компонент, който не е разрешен за търговия, а единствено за лична употреба и се продава в аптеките). “Пушим доста трева, защото това е част от нашата програма за сигурност. Ако хората наоколо знаят, че харчим по 100 – 300 долара за трева в дрогериите наоколо, то те тогава ще са наясно, че не си произвеждаме собствена.“ Това е тактически план, който цели да предпази сестрите от неприятности с полицията. Дали? За по-неприятни посетители сестрите имат и пушки, и това е широко известно.

Като оставим настрана финансовата страна на нещата, сестрите се гордеят, че техните продукти лекуват много хора. „Нашият най-известен случай е с едно малко момиченце, което получаваше по стотина епилептични гърча на ден, а сега вече 15 месеца не е получило нито един, след като използва наш продукт.“ Кейт добавя също, че не минава месец, в който да не  получат поне едно благодарствено писмо от болен от рак пациент, който съобщава че туморът му се е смалил и че единственото нещо, което е прибавил към лечението си, е било техният продукт.

„Ние определяме себе си като природни лечители,  но ако някоя от нас има тумор, пази Боже, естествено ще използваме и съвременна медицина. Не сме извънземни“ – шегува се сестра Алис, дясната ръка на Кейт, и допълва: “Определяме се като акушерки на матриархата, тук сме за да възвестим нова ера. Ние сме жени, които играят между черния и предстоящия легален пазар на канабиса, както между модерната медицина и природните  лекарства.“

Алис е определена като старша заради възрастта си и нейните майсторски умения по Рейки, японската техника, която редуцира стреса и подпомага лечението, като използва доковане с ръце. Тя, както и много като нея, научава за сестра Кейт и Сестрите от долината от социалните мрежи. Преди малко повече от година Алис търси лечение за фибромиалгията си– болестно състояние, при което болката се увеличава непрекъснато. Натъква се на Движението. „След като направих своето проучване, писах на Кейт, разказах малко за себе си, споделих и, че съм минала на опойващи болкоуспокояващи.“ Повече от година Алис е в долината и няма планове да напусне скоро.

Другата старша сестра – Сиера, също е получила своя статус заради възрастта си, както и заради духовните си познания. Преди да пристигне в Мърсед, тя е била сестра в католически орден в продължение на 23 години. Напуска ордена си заради претърпяно насилие и заради това, че, по нейите думи, „е видяла твърде много“. „Вече не можех да отдам сърцето си на църквата, но все още носех сърце на монахиня и продължавах да търся. Не намирах това, което исках, докато не попаднах на едно видео във YouTube на тези пушещи сестри. Казах си: “Монахини, духовни ритуали, трева и комуна? Да !“

Ролята на старшите е да интервюират потенциалните бъдещи сестри заедно със сестра Кейт. Когато желаещите достигнат до тях, обикновено по и-мейл, сестрите им задаваат прости въпроси относно историята им, опита им като активистки в някоя кауза и отношението им духовността. „Тогава ги каним тук на лунна церемония, която включва храна и напитки. Това е моментът, в който им казваме дали се присъединават към нас или не.“, разказва Алис.“Понякога ги приемаме и с церемония, на която те приемат шестте обета. Това е.“

 

Сестрите от долината са просто едно движение в рамките на оформящата се канабисна общност по света. То показва как Растението променя културата и социалното поведение в мултикултурната ни епоха. Поразителното при „Сестрите от долината“ са не толкова техните продукти, колкото обетите, доктрините и духовните им практики. Сестрите демонстрират, че духовната медитация не е задължение, а начин на живот, отхвърлящ обществените ограничения. Тяхната история не е виц, не е култ, а едно напомняне, че същността на живота се състои в изборите, които правим, и че те са ни подвалстни, със или без канабис – изборът е ваш.

Отвъд стените на имота, украсена с гигантски саксии, които се потапят от тази фамилна влажна миризма и игриво изкуство с канабис, е нещо като чудеса на любителя на канабиса.